Изпомпването на вода чрез водна помпа е много по-практична техника, отколкото използването на кофи, както в миналото. Много е важно за какви цели се използва водата: за напояване на земя, миене, третиране на отпадни води или за отвеждане на водата към друго място.
Количеството енергия, която е нужна за изпомпване на вода е в пряка зависимост от общото потребление на водния ресурс. Всички други процеси зависят от налягането, което се определя от ВиК системата.
Използването на по-голям ареал за движение на водата е стар трик, който спомага за запазването на потенциалната ѝ енергия.
За да работи правилно една водна система е нужен свеж източник на вода.
Там, където морското равнище е ниско, са нужни висококачествени водни помпи.

Какви видове водни помпи съществуват?
Разделението на водните помпи става по два основни критерия: начин на работа или цялостна конструкция. Те биват наземни и потопяеми водни помпи, също така може да са предназначени за чиста или мръсна вода. Подразделението на наземните водни помпи е следното:
•    Периферни;
•    Центробежни;
•    Вертикални;
•    Хоризонтални;
•    Самозасмукващи;
•    Канални;
•    Сондажни;
•    Циркулационни.
При поставяне на стационарна водна помпа трябва да се съобразите с мястото за монтаж. Те трябва да бъдат защитени от всички възможни атмосферни влияния и да бъдат поставени на сухо място. При избор на самозасмукваща водна помпа трябва да се съобразите с налягането, което е равно на мощността на помпата. Максималната дълбочина на засмукване е 9 метра. Инжекторните (те спадат към самозасмукващите) са подходящи за кладенци над 9 метра и сондаж. Максималната дълбочина може да достигне до 45 метра, поради връзката на две отделни тръби и отделен смукател, който е вързан с външен инжектор.
Центробежните водни помпи са известни със своя изключително тих режим на работа. Все пак те не могат да засмукват повече от 7 кубични метра вода.
Периферните също са с дебит до 7 метра, като са изключително удобни за монтаж и експлоатация.

• Маркучи